30 мая 2017 г., 17:31

Една топола...

600 0 1

Една топола...

 

Тръгваш с нея ли, не изпитвай угризения,

не мисли за мен, върви с твоята любов,

какво, че съм сама, нали е казал големия,

че и сам войнът си остава войн...

 

На тръгване вземи с теб звездите,

за да бъдат нощите ви страстни и красиви,

на мен ми остави дъжда, да може сълзите,

със своето ледено съчувствие да ги измие...

 

На тръгване слънцето ми парещо вземи с вас,

един ден децата ви под него да тичат,

само вятъра за себе си ще си запазя аз,

да ме прегръща заблуждавайки, че някой ме обича...

 

За спомен от мен вземи най-красивата луна,

за да може пътя и нощите ви да осветява,

не ми е нужна да ми казва, че съм пак сама,

и да ми напомня това, които не мога да забравя...

 

На тръгване вземи от мене всичко,

давам ти дори това което нямам,

а после намрази ме, ала нея силно я обичай

и с дадената ти от мен любов ако трябва...

 

Като една оголена топола сама очаквам зимата,

дано топло ви е под одеялото от падналите ми листа...

Не бойте се от бурята, няма да ви застигне,

защото аз закриляйки ви срещу нея ще стърча...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогателни стихове. Да, който иска да си отиде, не бива да бъде задържан. Толкова си млада и хубава, Ради, любовта ще те намери - истинската, не тази, която иска да си отиде... Само вярвай и бъди търпелива!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...