Една топола...

Тръгваш с нея ли, не изпитвай угризения,

не мисли за мен, върви с твоята любов,

какво, че съм сама, нали е казал големия,

че и сам войнът си остава войн...

На тръгване вземи с теб звездите,

за да бъдат нощите ви страстни и красиви,

на мен ми остави дъжда, да може сълзите,

със своето ледено съчувствие да ги измие...

На тръгване слънцето ми парещо вземи с вас,

един ден децата ви под него да тичат,

само вятъра за себе си ще си запазя аз,

да ме прегръща заблуждавайки, че някой ме обича...

За спомен от мен вземи най-красивата луна,

за да може пътя и нощите ви да осветява,

не ми е нужна да ми казва, че съм пак сама,

и да ми напомня това, които не мога да забравя...

На тръгване вземи от мене всичко,

давам ти дори това което нямам,

а после намрази ме, ала нея силно я обичай

и с дадената ти от мен любов ако трябва...

Като една оголена топола сама очаквам зимата,

дано топло ви е под одеялото от падналите ми листа...

Не бойте се от бурята, няма да ви застигне,

защото аз закриляйки ви срещу нея ще стърча...