Една усмивка, дали стига?!
Ето, виждам те - това си ти!
Думите, тъй излишни са - замълчи...
"Не забравяй, че ти си красива..." - казваш...
"Ангелска душа, която трябва да е щастлива!" - повтаряш...
Усмивката ти - недостъпна в реалността...
Сълзите по теб напират от искреност и топлота...
Мечтите ми са някъде във вечността...
Истината... е на блаженството смъртта!
Винаги ли ще съм обречена да бъда без теб?!
Като просяк... сама да се скитам навред...
А сърцето ти сковава моята любов във лед.
Но... една усмивка ми остава само,
която ти ми пожела, сгушена в твоето рамо...
Ще дойде ден, когато ще спре да боли от нашата раздяла
и на друг аз тази усмивка ще подаря, която сега за тебе аз тая!
На моето слънчице
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Цветанова Все права защищены
