Една усмивка, дали стига?!

27.07.2008 г., 11:01 ч.

Поезия » Любовна

966 0 6

Ето, виждам те - това си ти!

Думите, тъй излишни са - замълчи...

"Не забравяй, че ти си красива..." - казваш...

"Ангелска душа, която трябва да е щастлива!" - повтаряш...

Усмивката ти - недостъпна в реалността...

Сълзите по теб напират от искреност и топлота...

Мечтите ми са някъде във вечността...

Истината... е на блаженството смъртта!

Винаги ли ще съм обречена да бъда без теб?!

Като просяк... сама да се скитам навред...

А сърцето ти сковава моята любов във лед.

Но... една усмивка ми остава само,

която ти ми пожела, сгушена в твоето рамо...

Ще дойде ден, когато ще спре да боли от нашата раздяла

и на друг аз тази усмивка ще подаря, която сега за тебе аз тая!

На моето слънчице

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.