Една усмивка, дали стига?!
Ето, виждам те - това си ти!
Думите, тъй излишни са - замълчи...
"Не забравяй, че ти си красива..." - казваш...
"Ангелска душа, която трябва да е щастлива!" - повтаряш...
Усмивката ти - недостъпна в реалността...
Сълзите по теб напират от искреност и топлота...
Мечтите ми са някъде във вечността...
Истината... е на блаженството смъртта!
Винаги ли ще съм обречена да бъда без теб?!
Като просяк... сама да се скитам навред...
А сърцето ти сковава моята любов във лед.
Но... една усмивка ми остава само,
която ти ми пожела, сгушена в твоето рамо...
Ще дойде ден, когато ще спре да боли от нашата раздяла
и на друг аз тази усмивка ще подаря, която сега за тебе аз тая!
На моето слънчице
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Цветанова Всички права запазени
