Една забравена любов
Една забравена любов почука по сърцето ми.
-Не те очаквах ,но отвори и влез!
Пустее още старото ти място.
Не ща да знам причината ,
която те накара да се върнеш.
За мен е важно,че отново
ми напомняш себе си,
а яростта на морските вълни
е вплетена в косите ти,
ухаещи на водорасли.
За мен е важно,че следите ти
все още са вдълбани
във отъпкания сняг на „Богориди”
и че „Върни ми любовта”на Константин Казански
бе музикалният ни зов,
оповестеният копнеж в душата ми.
Любов,ти беше моят празник!
Празнувахме в таванската ти стая,
в салоните на „Златна котва” и „Казиното”
на морската градина в рая,
и в ложата на театъра и киното.
Недей да ме изпълваш
с горчивата роса на закъснели сълзи.
Ти остаря,любов,аз безнадеждно побелях.
Не,не,кажи ми какво те прихвана?!
Ами така ще разплачеш и мене!
Ако се гмурнем в океана от време
там някъде между дъното
и повърхността сме ние.Там ще се намерим
и там ще се открием.
Хубаво е,че дойде.сега.
Не те упреквам за нищо,
защото както смъртта е част от живота,
така и раздялата е част от тебе,любов.
Благодарна съм,че сътворихме
едно евангелие във завета на живота.
Забравена любов почука по сърцето ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
