Една забравена любов
Една забравена любов почука по сърцето ми.
-Не те очаквах ,но отвори и влез!
Пустее още старото ти място.
Не ща да знам причината ,
която те накара да се върнеш.
За мен е важно,че отново
ми напомняш себе си,
а яростта на морските вълни
е вплетена в косите ти,
ухаещи на водорасли.
За мен е важно,че следите ти
все още са вдълбани
във отъпкания сняг на „Богориди”
и че „Върни ми любовта”на Константин Казански
бе музикалният ни зов,
оповестеният копнеж в душата ми.
Любов,ти беше моят празник!
Празнувахме в таванската ти стая,
в салоните на „Златна котва” и „Казиното”
на морската градина в рая,
и в ложата на театъра и киното.
Недей да ме изпълваш
с горчивата роса на закъснели сълзи.
Ти остаря,любов,аз безнадеждно побелях.
Не,не,кажи ми какво те прихвана?!
Ами така ще разплачеш и мене!
Ако се гмурнем в океана от време
там някъде между дъното
и повърхността сме ние.Там ще се намерим
и там ще се открием.
Хубаво е,че дойде.сега.
Не те упреквам за нищо,
защото както смъртта е част от живота,
така и раздялата е част от тебе,любов.
Благодарна съм,че сътворихме
едно евангелие във завета на живота.
Забравена любов почука по сърцето ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
