Една звезда ти пращам в мрака
Една звезда ти пращам в мрака,
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля.
Надежда да получиш като птица.
Родени от дъжда нечути вопли
потрепват днес във твоите ресници.
Не крий във пазвите си черна сянка
от упреци, с отровен гняв тъкана.
Раздялата е люта пепелянка
и гостенка от всички нежелана.
Опитай се да литнеш със южняка
над хребета на чувства раздвоени.
Потрепнали като светулки в мрака,
мечтите си прикътай разпилени.
Живка Юрукова
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля.
Надежда да получиш като птица.
Родени от дъжда нечути вопли
потрепват днес във твоите ресници.
Не крий във пазвите си черна сянка
от упреци, с отровен гняв тъкана.
Раздялата е люта пепелянка
и гостенка от всички нежелана.
Опитай се да литнеш със южняка
над хребета на чувства раздвоени.
Потрепнали като светулки в мрака,
мечтите си прикътай разпилени.
Живка Юрукова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Юрукова Все права защищены
