Една звезда ти пращам в мрака
Една звезда ти пращам в мрака,
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля.
Надежда да получиш като птица.
Родени от дъжда нечути вопли
потрепват днес във твоите ресници.
Не крий във пазвите си черна сянка
от упреци, с отровен гняв тъкана.
Раздялата е люта пепелянка
и гостенка от всички нежелана.
Опитай се да литнеш със южняка
над хребета на чувства раздвоени.
Потрепнали като светулки в мрака,
мечтите си прикътай разпилени.
Живка Юрукова
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля.
Надежда да получиш като птица.
Родени от дъжда нечути вопли
потрепват днес във твоите ресници.
Не крий във пазвите си черна сянка
от упреци, с отровен гняв тъкана.
Раздялата е люта пепелянка
и гостенка от всички нежелана.
Опитай се да литнеш със южняка
над хребета на чувства раздвоени.
Потрепнали като светулки в мрака,
мечтите си прикътай разпилени.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени
