Една звезда ти пращам в мрака,
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля.
Надежда да получиш като птица.
Родени от дъжда нечути вопли
потрепват днес във твоите ресници.
Не крий във пазвите си черна сянка
от упреци, с отровен гняв тъкана.
Раздялата е люта пепелянка
и гостенка от всички нежелана. ...