Едни единствени очи
Онези очи не ще забравя,
онези смарагдови топли искри.
Стоях в изненада и чаках с надежда
погледа твой с онези мили звезди!
Погледна веднъж и не щях да си тръгна,
останах и гледах точно към теб.
И гледах, и гледах, и бавно потъвах -
в онези големи красиви очи!
Ала само гледах, ни дума продумах,
уплашен и стреснат стоях във захлас.
Личеше ми много, но го няма човека,
който да съди избора наш!
Накрая промълвих, и то цяла дума,
името твое насън си шептях.
Намерих аз начин, потърсих човека
и стих аз за него сега творя!
P.S. За единствените очи, които никога няма да спра да гледам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Василев Все права защищены
