Едни единствени очи
Онези очи не ще забравя,
онези смарагдови топли искри.
Стоях в изненада и чаках с надежда
погледа твой с онези мили звезди!
Погледна веднъж и не щях да си тръгна,
останах и гледах точно към теб.
И гледах, и гледах, и бавно потъвах -
в онези големи красиви очи!
Ала само гледах, ни дума продумах,
уплашен и стреснат стоях във захлас.
Личеше ми много, но го няма човека,
който да съди избора наш!
Накрая промълвих, и то цяла дума,
името твое насън си шептях.
Намерих аз начин, потърсих човека
и стих аз за него сега творя!
P.S. За единствените очи, които никога няма да спра да гледам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
