Целувай дълго моето целомъдрие

с език като догаряща жарава.

То оковано в златните си къдри е

и с ласкав поглед днес те изкушава.

Нека саксофоните да свирят

и свещите да се топят от страст.

Остави във тялото ми диря,

която да остане и след нас.

Рисувай по гърдите ми слънца,

по устните ми издълбай небе

и в погледа на нашите деца

ще видиш огън от едно сърце.

Прелей в кръвта ми нежния си лик,

изрисуван с топлите ти длани,

и остани във мене още миг,

който и след мене ще остане.

Любовта ще сътвори живот

от порива на слетите желания,

както светлината ражда плод

по клоните на моето съзнание.

Целувай дълго всеки нежен порив

и обладай ме с поглед от смокини.

Така за любовта ни ще говори

ликът на дъщеря ни след години.