29.01.2009 г., 18:10

Едно

913 0 1

Целувай дълго моето целомъдрие

с език като догаряща жарава.

То оковано в златните си къдри е

и с ласкав поглед днес те изкушава.

Нека саксофоните да свирят

и свещите да се топят от страст.

Остави във тялото ми диря,

която да остане и след нас.

Рисувай по гърдите ми слънца,

по устните ми издълбай небе

и в погледа на нашите деца

ще видиш огън от едно сърце.

Прелей в кръвта ми нежния си лик,

изрисуван с топлите ти длани,

и остани във мене още миг,

който и след мене ще остане.

Любовта ще сътвори живот

от порива на слетите желания,

както светлината ражда плод

по клоните на моето съзнание.

Целувай дълго всеки нежен порив

и обладай ме с поглед от смокини.

Така за любовта ни ще говори

ликът на дъщеря ни след години.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...