Едно
Какво съм аз !? Парченце свобода
и стих, над който можеш да поплачеш.
Изписана в стърнище тишина,
която не успяваш да прекрачиш.
Една жена, която в тебе скита,
отвъд опитомената представа.
Долавяш само сянката на близост,
най-важното невидимо остава.
Едно, обречено на зима, цвете
в незасадена със любов градина.
Това, че ти споделям днес сърцето си,
е просто дълбината да съм жива.
Каква вселенски тъжна равносметка!
Не стига път, без теб, до небесата.
По-дълго от един живот човешки,
с едно крило ще скитам по земята.
Какво съм аз? Въпрос из необята
и паметта, че можеш да обичаш.
Минават думите ми като вятър,
през твоите очи сега изтичат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
