24.11.2011 г., 20:21 ч.

Едно 

  Поезия » Любовна
1026 0 17

Какво съм аз !? Парченце свобода

и стих, над който можеш да поплачеш.

Изписана в стърнище тишина,

която не успяваш да прекрачиш.

Една жена, която в тебе скита,

отвъд опитомената представа.

Долавяш само сянката на близост,

най-важното невидимо остава.

Едно, обречено на зима, цвете

в незасадена със любов градина.

Това, че ти споделям днес сърцето си,

е просто дълбината да съм жива.

Каква вселенски тъжна равносметка!

Не стига път, без теб, до небесата.

По-дълго от един живот човешки,

с едно крило ще скитам по земята.

Какво съм аз? Въпрос из необята

и паметта, че можеш да обичаш.

Минават думите ми като вятър,

през твоите  очи сега изтичат...


© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??