Едно доста нетипично стихче...
В красивите очи видях сълзи,
блестящи като диаманти.
Знаех, че от него те боли,
тъй като за тъгата ти ламти.
Чуждото присъствие те изтощава,
мислиш си, че ще умреш.
Това чувство на никой не прощава.
Казват ти, че ще ги поведеш.
Онези, изметта на обществото,
борещо се със собствените си грешки.
Не е могло да им покаже доброто.
Точно глупости човешки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лекса Джорджис Все права защищены
