В красивите очи видях сълзи,
блестящи като диаманти.
Знаех, че от него те боли,
тъй като за тъгата ти ламти.
Чуждото присъствие те изтощава,
мислиш си, че ще умреш.
Това чувство на никой не прощава.
Казват ти, че ще ги поведеш.
Онези, изметта на обществото,
борещо се със собствените си грешки.
Не е могло да им покаже доброто.
Точно глупости човешки.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
