В красивите очи видях сълзи,
блестящи като диаманти.
Знаех, че от него те боли,
тъй като за тъгата ти ламти.
Чуждото присъствие те изтощава,
мислиш си, че ще умреш.
Това чувство на никой не прощава.
Казват ти, че ще ги поведеш.
Онези, изметта на обществото,
борещо се със собствените си грешки.
Не е могло да им покаже доброто.
Точно глупости човешки.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
