2 jul 2009, 18:05

Едно доста нетипично стихче... 

  Poesía
497 0 1

В красивите очи видях сълзи,

блестящи като диаманти.

Знаех, че от него те боли,

тъй като за тъгата ти ламти.

Чуждото присъствие те изтощава,

мислиш си, че ще умреш.

Това чувство на никой не прощава.

Казват ти, че ще ги поведеш.

Онези, изметта на обществото,

борещо се със собствените си грешки.

Не е могло да им покаже доброто.

Точно глупости човешки.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??