Едно доста нетипично стихче...
В красивите очи видях сълзи,
блестящи като диаманти.
Знаех, че от него те боли,
тъй като за тъгата ти ламти.
Чуждото присъствие те изтощава,
мислиш си, че ще умреш.
Това чувство на никой не прощава.
Казват ти, че ще ги поведеш.
Онези, изметта на обществото,
борещо се със собствените си грешки.
Не е могло да им покаже доброто.
Точно глупости човешки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados
