ЕДНО  ДРЪВЧЕ

Едно дръвче загива

с прекършено в тъга стебло,

клончета превива,

останало с едно листо.

Тъй малко, крехко беше,

цъфнало за първи път,

до ореха растеше,

но буря го превърна в прът.

Брадва го съсяка в корен

и подостри го на кол.

Няма вече вятър волен

да превива този ствол.

Няма птички да гнездят на него,

няма листа да шумолят,

дойде бурята за миг и взе го,

а корени в земята спят.

Само дънерчето малко

остана да стърчи,

като детски гроб е жалко

и говорейки, мълчи.