ЕДНО ДРЪВЧЕ
Едно дръвче загива
с прекършено в тъга стебло,
клончета превива,
останало с едно листо.
Тъй малко, крехко беше,
цъфнало за първи път,
до ореха растеше,
но буря го превърна в прът.
Брадва го съсяка в корен
и подостри го на кол.
Няма вече вятър волен
да превива този ствол.
Няма птички да гнездят на него,
няма листа да шумолят,
дойде бурята за миг и взе го,
а корени в земята спят.
Само дънерчето малко
остана да стърчи,
като детски гроб е жалко
и говорейки, мълчи.
© Иванка Неделчева Всички права запазени