Едно... две...
| Уморени мисли | |
| реят се | |
| и търсят пристан. | |
| Молят се за | |
| отдих кратък… | |
| следващ ден им | |
| предстои. | |
| Опит, втори | |
| със затворени очи. | |
| Мозъкът работи. | |
| Няма спиране, | |
| ти разбери! | |
| Глас дошъл | |
| от същината | |
| на материя, | |
| все още непозната, | |
| ти чертае знаци, | |
| фигури рисува… | |
| Търсиш още | |
| тишината | |
| в онзи миг на | |
| самота, | |
| взел последната | |
| секунда | |
| на надеждата | |
| за сън. | |
| И започвам да | |
| броя. | |
| Едно… две… три… | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
