Apr 23, 2010, 12:59 AM

Едно... две...

798 0 14
Уморени мисли
реят се   
и търсят пристан.
Молят се  за
отдих кратък…
следващ ден им
предстои.
Опит, втори
със затворени очи.
Мозъкът работи.
Няма спиране,
ти разбери!
Глас дошъл
от същината
на материя,
все още непозната,
ти чертае знаци,
фигури рисува…
Търсиш още
тишината
в онзи миг на
самота,  
взел последната
секунда   
на надеждата
за сън.  
И започвам да
броя.  
Едно… две… три…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...