Apr 23, 2010, 12:59 AM

Едно... две...

806 0 14
Уморени мисли
реят се   
и търсят пристан.
Молят се  за
отдих кратък…
следващ ден им
предстои.
Опит, втори
със затворени очи.
Мозъкът работи.
Няма спиране,
ти разбери!
Глас дошъл
от същината
на материя,
все още непозната,
ти чертае знаци,
фигури рисува…
Търсиш още
тишината
в онзи миг на
самота,  
взел последната
секунда   
на надеждата
за сън.  
И започвам да
броя.  
Едно… две… три…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...