Едно кафе след любовта
Старата любов ме кани
да се видим на кафе
и без поводи за драми
да си стиснем пак ръце.
Да забравим малки грешки
и без чувство за вина
да простиме думи тежки
и приятели да сме сега.
И ще хапнем нещо сладко,
ще си бъбрим час и два,
лесно е да кажа кратко:
''мога да се съглася''.
Но не мога да забравя
как от мен си тръгна тя
и след всичко, що остана,
тесен е за нас света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
