14 авг. 2009 г., 21:43

Едно мнение

631 0 5

  

 

                                               Едно мнение

 

 

                                            Съгласи се с мен -

                                         не трябва по поръчка

                                                         да стареем,

                                         нито пък човек да става нов.

                                         Заради други да отричаме

                                         своята единствена любов.

                                         Не трябва по поръчка

                                                           да се раждаме.

                                         Да се учим насила

                                                           да се радваме.

                                         Да загиваме, да откриваме

                                         истини, цветове и светове.

                                         Има навсякъде празници.

                                         С мечтите си някой все

                                                                  пие наздравици

                                         и някъде за нещо се вдига тост.

                                         Нека тогава всеки да има

                                         поне една, само своя, незабравима

                                                                            нощ.

 

                                                                              Wali./Виолета Томова/

                                                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...