16 июн. 2007 г., 13:13
Преди много време познавах едно момиче.
Тя беше всичко, което ти би искала да си,
беше весела, просто едно усмихнато момиче.
Срещнах я точно там, където си и ти.
Стоиш срещу мен сега
и аз съм като теб - сама,
в очите ми има само тъга,
живея живота си в празнота!
Помниш ли и ти момичето, което бях,
да, това, за което ти разказвах...
аз вече я забравих, помня само смях,
породен от глупостите, които си приказвах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация