Едно Момиче
Преди много време познавах едно момиче.
Тя беше всичко, което ти би искала да си,
беше весела, просто едно усмихнато момиче.
Срещнах я точно там, където си и ти.
Стоиш срещу мен сега
и аз съм като теб - сама,
в очите ми има само тъга,
живея живота си в празнота!
Помниш ли и ти момичето, което бях,
да, това, за което ти разказвах...
аз вече я забравих, помня само смях,
породен от глупостите, които си приказвах.
Нищо ли от нея не остана?
Къде е старото ми отражение?
Друг човек заради теб аз станах,
но такава да остана нямам намерение.
Върни ми блясъка в очите,
спри студените сълзи,
направи усмивката ми до ушите
та от радост, не от болка, да текат сълзи.
Тя беше всичко, което ти би искала да си,
беше весела, просто едно усмихнато момиче.
Срещнах я точно там, където си и ти.
Стоиш срещу мен сега
и аз съм като теб - сама,
в очите ми има само тъга,
живея живота си в празнота!
Помниш ли и ти момичето, което бях,
да, това, за което ти разказвах...
аз вече я забравих, помня само смях,
породен от глупостите, които си приказвах.
Нищо ли от нея не остана?
Къде е старото ми отражение?
Друг човек заради теб аз станах,
но такава да остана нямам намерение.
Върни ми блясъка в очите,
спри студените сълзи,
направи усмивката ми до ушите
та от радост, не от болка, да текат сълзи.
© Боряна Дамянова All rights reserved.
