Едно момиче
Дълго сърчицето малко,
превърнато в камъче кораво,
трепета на чувства силни
не бе усещало с такава сила.
Но появи се нова бамбина
с име на митична героиня,
да я пребори с хубостта си е достойна
и моите мисли способна да превземе.
Гласа и нежен щом дочух,
усетих - нещо в мене се пропука
и каменната обвивка, сковала
сърчицето малко, разби се на парчета.
Едно момиче толкова красиво
накара камъчето малко
да забие със сили нови
и копнеж за чувства непознати.
Сега се чудя и не зная
какво мога да направя -
за нея аз да се преборя.
А страхът напира вътре в мен -
камъчето да не стане някой ден
скала голяма, без шанс да се пречупи.
А чудейки се, дните ни минават,
в страх от непознатото живеем
и решение не вземаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Апостолов Все права защищены
