Jun 27, 2008, 8:13 AM

Едно момиче 

  Poetry » Love
799 0 2


Дълго сърчицето малко,
превърнато в камъче кораво,
трепета на чувства силни
не бе усещало с такава сила.

 

Но появи се нова бамбина
с име на митична героиня,
да я пребори с хубостта си е достойна
и моите мисли способна да превземе.

 

Гласа и нежен щом дочух,
усетих - нещо в мене се пропука
и каменната обвивка, сковала
сърчицето малко, разби се на парчета.

 

Едно момиче толкова красиво
накара камъчето малко
да забие със сили нови
и копнеж за чувства непознати.

 

Сега се чудя и не зная
какво мога да направя -
за нея аз да се преборя.

 

А страхът напира вътре в мен -
камъчето да не стане някой ден 
скала голяма, без шанс да се пречупи.

 

А чудейки се, дните ни минават,
в страх от непознатото живеем
и решение не вземаме.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??