От моя плач една звезда събужда се и пада,
и извоювам само мое място, в този свят.
Съдбата ми от звездните остатъци кроят.
Орисници, но лошата до люлката присяда.
Тя стара е, а другите красиви са и много,
за светлата душа безсмъртна в мене им е жал.
Целувката им, стигма, скрит е белег засиял,
дарил покорни бури, обич, вяра и тревога.
А лошата изписа знак – за болка и раздяла,
посипа с тръни и плашѝла моя друм.
И каза : Доживотно все едно на ум,
си имай. Щом боли те, ти си истински живяла.