Eдно на ум
От моя плач една звезда събужда се и пада,
и извоювам само мое място, в този свят.
Съдбата ми от звездните остатъци кроят.
Орисници, но лошата до люлката присяда.
Тя стара е, а другите красиви са и много,
за светлата душа безсмъртна в мене им е жал.
Целувката им, стигма, скрит е белег засиял,
дарил покорни бури, обич, вяра и тревога.
А лошата изписа знак – за болка и раздяла,
посипа с тръни и плашѝла моя друм.
И каза : Доживотно все едно на ум,
си имай. Щом боли те, ти си истински живяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
