Едно (не)тъпо стихче за любовта и надеждата
В облаците черни на дъждовен ден
Съзирам пак аз твоето лице
Отпуснат в мрака на безлунна нощ
По себе си усещам твоите ръце
Слънцето прогонва облаците зли
Ала тъгата в сърцето се сгъстява
Загледан в мокрите си дрехи пак
се чудя - "ще я видя ли отново"
Съзирам пак аз твоето лице
Отпуснат в мрака на безлунна нощ
По себе си усещам твоите ръце
Слънцето прогонва облаците зли
Ала тъгата в сърцето се сгъстява
Загледан в мокрите си дрехи пак
се чудя - "ще я видя ли отново"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Атанасов Все права защищены
Хъбаво е! 
