suffer_angelus (Иван Атанасов) suffer_angelus (Иван Атанасов)
1 26
May 16, 2004, 3:26 PM

Едно (не)тъпо стихче за любовта и надеждата

  Poetry
2.8K 0 4
В облаците черни на дъждовен ден
Съзирам пак аз твоето лице
Отпуснат в мрака на безлунна нощ
По себе си усещам твоите ръце

Слънцето прогонва облаците зли
Ала тъгата в сърцето се сгъстява
Загледан в мокрите си дрехи пак
се чудя - "ще я видя ли отново"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0