27 мая 2007 г., 19:04

Едно невинно дете

1.3K 0 1
Когато се върти колелото безкрайно,
когато в него всеки себе си забравя...
Едно дете невинно и потайно
не по детски пита "Как ще се оправя?"
Когато се въртим във кръг забързани,
виждаме сълзите само по своето лице.
Замислени, заети и обвързани,
не забелязваме свитото дете.
Животът му не е игра, то вижда повече от всички.
Стои и наблюдава, страда от това, което среща.
Открива мъка даже в песента на пойните птички,
света не забелязва, че то различно го усеща.
Кой ли ще го разбере, кой може в него да проникне...
Кой ли вижда като него как кървят звездите...
Кой, по дяволите, може с болката да свикне?!
Само то - детето - може да погледне истината във очите.
Във чувствата му всеки се съмнява,
мислят си, че нищо не разбира...
А невинната душа успява
и в най-малкото смисъл да намира.
Сякаш никога не са били деца,
сякаш никога не са обичали.
Сякаш всичко е било една игра,
сякаш цял живот са скачали и тичали...
Забили поглед във Земята, не виждат как живеят.
А детето забелязва всичко, вдигнало глава...
Ядосват се за дреболии, все по-рядко се смеят.
Били са някога истински, но сега не е така.
Изгубили малкото детско у себе си, невярващи,
присмиват се на чувстввата му, неистински били - твърдят.
Ала крият в себе си, дълбоко сълзите си парещи,
надявайки се, че себе си така ще утешат.
Но детето може да проникне в тях,
в тяхните очи, загубили блясъка...
Втренчени във себе си, изпитващи страх,
от на жестоката истина тласъка.
Залъгват се, напразно... не забелязват нищо.
А детето болката събра във своето сърце.
Опитва се сякаш доброто да отприщи,
опитват се добро да свършат нежните ръце.
То вижда повече от всички нас...
Изпитало е много повече тъга.
Но все още вярва на онзи мил глас,
че ще изчезне рано или късно всяка сълза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма смисъл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...