May 27, 2007, 7:04 PM

Едно невинно дете

  Poetry
1.3K 0 1
Когато се върти колелото безкрайно,
когато в него всеки себе си забравя...
Едно дете невинно и потайно
не по детски пита "Как ще се оправя?"
Когато се въртим във кръг забързани,
виждаме сълзите само по своето лице.
Замислени, заети и обвързани,
не забелязваме свитото дете.
Животът му не е игра, то вижда повече от всички.
Стои и наблюдава, страда от това, което среща.
Открива мъка даже в песента на пойните птички,
света не забелязва, че то различно го усеща.
Кой ли ще го разбере, кой може в него да проникне...
Кой ли вижда като него как кървят звездите...
Кой, по дяволите, може с болката да свикне?!
Само то - детето - може да погледне истината във очите.
Във чувствата му всеки се съмнява,
мислят си, че нищо не разбира...
А невинната душа успява
и в най-малкото смисъл да намира.
Сякаш никога не са били деца,
сякаш никога не са обичали.
Сякаш всичко е било една игра,
сякаш цял живот са скачали и тичали...
Забили поглед във Земята, не виждат как живеят.
А детето забелязва всичко, вдигнало глава...
Ядосват се за дреболии, все по-рядко се смеят.
Били са някога истински, но сега не е така.
Изгубили малкото детско у себе си, невярващи,
присмиват се на чувстввата му, неистински били - твърдят.
Ала крият в себе си, дълбоко сълзите си парещи,
надявайки се, че себе си така ще утешат.
Но детето може да проникне в тях,
в тяхните очи, загубили блясъка...
Втренчени във себе си, изпитващи страх,
от на жестоката истина тласъка.
Залъгват се, напразно... не забелязват нищо.
А детето болката събра във своето сърце.
Опитва се сякаш доброто да отприщи,
опитват се добро да свършат нежните ръце.
То вижда повече от всички нас...
Изпитало е много повече тъга.
Но все още вярва на онзи мил глас,
че ще изчезне рано или късно всяка сълза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...