13 янв. 2009 г., 21:16
Там всичко беше тихо,
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха
да се раздаваме,
а после шеметно ни пазеха
(от себе си да оздравяваме).
Тъгата цели ни погълна,
над нейното величие
да сме изваяни триъгълни
зад фабриките от приличие. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация