Едно ново начало
Там всичко беше тихо,
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха
да се раздаваме,
а после шеметно ни пазеха
(от себе си да оздравяваме).
Тъгата цели ни погълна,
над нейното величие
да сме изваяни триъгълни
зад фабриките от приличие.
А кой ми казва, че не съм в страната,
в която хората са в кожи
на светци, а сам във тях е Сатаната,
тъй вярваме на нечии лъжи!
Любов в децата ни гори,
а ние искрено ги учим
да не чувстват и дори
на щастието да им пречим.
Какво ни струва - светоглед,
от утре - всяка следваща зора
да погледнем и напред,
и да пречистим костеливите сърца?
© Две All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много благодаря, Смешко! За мен твоето мнение е ценно,realllly
-
увличат те думите, ритъма ... и малко се размива съдържанието, посланието ... но съм на сто процента убеден, че сама ще си намериш начина да казваш точно това което искаш по ... Твоя си начин
Поздрави! -
Богати смисли са вложени... Малко са трудни за достигане! Но всичко ще бъде прочистено ако се обърнем към себе си! Поздрав!
-
Още повече ще ви объркам, но всичко написано под това, ме удовлетворява. Радвам се, че честността все пак надделява. Нямам намерение да отбирам само отличия и не се заяждам. Дълго време се опитвах да открия в този сайт реалната преценка на коментиращите. Успях!
Определено ще пооправя стихото в една по - смилаема форма (не обещавам да се получи идеално)
Ще имаме нови виртуални срещи (надявам се) -
За мен има смисъл в написаното. Малко е трудно да се разграничат двете състояния, може би формата на подреждането на строфите не е идеално подходяща, но смисъл има!
За всичко може да става въпрос - най-елементарното, за което се сещам, са сектите...
Много съм мислила как да предпазя децата си от
"страната,
в която хората са в кожи
на светци, а сам във тях е Сатаната,"
Когато тъгата поглъща децата ни, това е израз на велика сензитивност и в този смисъл, всичко, което е свързано с чувствителност, мислене и усещане, трябва да бъде смазано, да станат "триъгълни", да са извън това "величие" на тъгата...
А това -
"а после шеметно ни пазеха
(от себе си да оздравяваме)."
е толкова показателно!
Много е закодирано посланието в стиха, метафорите са малко особени, но стихът има смисъл, има заряд, има въздействие.
Котнактувала съм с такива деца, може би затова първото нещо, което почувствах е връзката между техните изживявания и стиха.
От мен - поздравления, докосна ме този стих!
-
Три пъти прочетох... повярвай ми нищо не разбрах.
(Обаче това, което си написала в коментара си е обещаващо.) Дерзай! -
"Тъгата цели ни погълна,
над нейното величие" ???
Тъгата поглъща - а кой е над неиното величие?Погълнатите?Или тъгата поглъща над собственото си величие?Аможе би "под" - трябва да е - величието винаги е "над".
Извинявай - не дочетох!
-
Това се казва кардинално мнение. Щом не го дочитате, не се връщайте - няма смисъл.
Идем, дойдем,
ту сме прилив,
ту сме отлив,
близко и далече,
аз пък съм смътно понятие,
в безпаметни вечери.
Разминах се - нищо,
от глупости и излишие.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
хареса ми и "идем,дойдем..."
Ена, благодаря и за твоя коментар.
може ли да го предложим като тест преди прием на детските учителки?...
Поздравявам те!