Едно ново начало
Там всичко беше тихо,
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха
да се раздаваме,
а после шеметно ни пазеха
(от себе си да оздравяваме).
Тъгата цели ни погълна,
над нейното величие
да сме изваяни триъгълни
зад фабриките от приличие.
А кой ми казва, че не съм в страната,
в която хората са в кожи
на светци, а сам във тях е Сатаната,
тъй вярваме на нечии лъжи!
Любов в децата ни гори,
а ние искрено ги учим
да не чувстват и дори
на щастието да им пречим.
Какво ни струва - светоглед,
от утре - всяка следваща зора
да погледнем и напред,
и да пречистим костеливите сърца?
© Две All rights reserved.
