25 июл. 2021 г., 11:44

Едно пробуждане

648 0 0

Душата си млада раздадох, всеки удар на моето сърце. 
И удряше ли удряше на камък, уви ти нямаше сърце. 
А може би надеждите ми са били големи
Казват хората да не очакваш. 
Но това съм аз с душа на цвете, което расло е само сред дъга. 
Почерни го със твоята помия от лъжи
И аз потънах някъде във мрака
Но ето че сега блести, блести дори по- силно от луната!
Ще бъда щастлива и светла защото всъщност това съм аз!
Не ми трябва твоето чернило, намерих своя компас.
Себе си прегърнах, и си казах
Върви напред към своите мечти
Не съжалявам за нищо вече и още повече вярвам в себе си дори! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звездилина Видева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...