25 июл. 2021 г., 11:44

Едно пробуждане

640 0 0

Душата си млада раздадох, всеки удар на моето сърце. 
И удряше ли удряше на камък, уви ти нямаше сърце. 
А може би надеждите ми са били големи
Казват хората да не очакваш. 
Но това съм аз с душа на цвете, което расло е само сред дъга. 
Почерни го със твоята помия от лъжи
И аз потънах някъде във мрака
Но ето че сега блести, блести дори по- силно от луната!
Ще бъда щастлива и светла защото всъщност това съм аз!
Не ми трябва твоето чернило, намерих своя компас.
Себе си прегърнах, и си казах
Върви напред към своите мечти
Не съжалявам за нищо вече и още повече вярвам в себе си дори! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звездилина Видева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...