Eдно пулсиращо тяло
Едно пулсиращо тяло.
Сърцето крещи в черепа.
Сърцето крещи, лази
по ръцете,
по краката.
Оставя рани от малки вулкани.
Истинско е. Живо е.
Като всичко е живо. Като Под и Над
е живо!
Като хлапето, което не може да се надигне от онова противно легло,
е живо!
Което чува другите деца през решетката.
Хлапето не разбира.
Сърцето не разбира.
Децата не разбират.
Родителите не разбират.
Лекарят не разбира.
Вероятно и болестта не разбира.
И всички мълчат в общ крясък.
Мълчат пластмасовите войници... Маската на Зоро.
Мълчи глобусът.
И цигарата мълчи.
Димът се изкачва към тавана.
Мълчаливите устни се свиват.
Дробове си отдъхват в шепот от синьо
мълчание.
Тихо е.
Зелената жива планета изригва. Сърцето й лази.
По ръцете, по краката.
Рани от малки вулкани.
Децата не разбират.
Сестрите й не разбират.
Слънцето не разбира
едно пулсиращо тяло.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
...Тук ще помълча!...
-
Полазиха ме тръпки.Много силно въздействие.
-
"И всички мълчат в общ крясък."--много е силно.Браво !
-
!!!
-
Едно пулсиращо тяло.
Сърцето крещи в черепа.
Сърцето крещи, лази
по ръцете,
по краката.
Оставя рани от малки вулкани.
Истинско е. Живо е.
........... -
Ох,
сякаш ме блъсна
и преобърна вълна.
Загубих ориентация
и въздухът не стига...
Така във тази тишина
едно дете въздъхна във съня си...
П.П. Асоциирах просто. Тежко ми стана. -
Уж трябва да приемаме съдбата си, да сме смирени, бла бла. А никой не разбира. Страшно е! Във всеки смисъл на думата!
-
Тежко! Крещящо мълчание...
-
много силно послание!
и аз се ЧУДЯ как може да остане незабелязано от толкова стотин читатели, за които се предполага, че ценят поезията
или поне нещо...
-
Кой ли разбира, Ханк?!? Тихо е...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
