Eдно пулсиращо тяло
Едно пулсиращо тяло.
Сърцето крещи в черепа.
Сърцето крещи, лази
по ръцете,
по краката.
Оставя рани от малки вулкани.
Истинско е. Живо е.
Като всичко е живо. Като Под и Над
е живо!
Като хлапето, което не може да се надигне от онова противно легло,
е живо!
Което чува другите деца през решетката.
Хлапето не разбира.
Сърцето не разбира.
Децата не разбират.
Родителите не разбират.
Лекарят не разбира.
Вероятно и болестта не разбира.
И всички мълчат в общ крясък.
Мълчат пластмасовите войници... Маската на Зоро.
Мълчи глобусът.
И цигарата мълчи.
Димът се изкачва към тавана.
Мълчаливите устни се свиват.
Дробове си отдъхват в шепот от синьо
мълчание.
Тихо е.
Зелената жива планета изригва. Сърцето й лази.
По ръцете, по краката.
Рани от малки вулкани.
Децата не разбират.
Сестрите й не разбират.
Слънцето не разбира
едно пулсиращо тяло.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
