Едно селце
Едно селце върху скалите
наднича долу в пропастта.
И мисля си, че ще политне,
но то спокойно спи в нощта.
Във утрото се съживява,
зад зъбера изгрява ден
и чановете вдигат врява -
козар е стадото повел,
да търсят край скалите горе
на завет стръкове трева.
Козите вятър ги подгони
и ситнят сбрани от студа.
А старец със лапата рине
в нощта натрупания сняг,
но върху тясната пъртина
снежинки се изсипват пак.
Дърветата навели клони
от зимна бяла красота
и в тишината птица рони
гирлянди сякаш от снега.
Селце високо сред скалите
закътано на този бряг
и вместо него аз политам
във детски спомен с шепа сняг…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
