22 мар. 2007 г., 09:25

Едно стихотворение без заглавие…

1.1K 0 1
Когато очите плачат, сърцето го боли,
то за теб си спомня, спомня си и
песента на раздялата, която ти му пя.
Това беше нашата песен, песента на любовта.
Сега е късно да се съберем,
сега е краят на любовта.
Ти за мен бе всичко,
ти за мен беше свят, изпълнен с мечти.
Сега си просто непознат,
сега те подминавам, без дори : “Здравей!”
Това може би боли, но ти не помисли преди,
че с измамата идва и краят на щастието,
което споделяхме в радостни и тъжни дни.
Не искам да се разделим, не искам да страдаме от това,
но ти сам си избра самотата да бъдеш сам.
Когато очите плачат, сърцето го боли,
боли го да си спомни това, което ти причини,
боли го да си спомни всичко, което преживя
заедно с теб.
Сбогом, сбогом, мили мой, и бъди щастлив,
щастлив с другата любов след мен
и нека тя ти донесе повече радост от мен,
да бъдете щастливи, както с мен не можа.
Сбогом, сбогом, сбогом, любими мой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МмМм точно такива чувства като твоите дават началото на едни такива нежни,но в същото време и болезнени стихове...мисля че в нашето творчество откривам доста прилики (не знам дали има нещо общо с вампирите )

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...