Еднообразие

Поэзия

3.5K 9 32

Не ревнувай от тези мъже,

дето ми смъкват в очите небета,

че без туй всеки ден ме кове

с три пирона към теб битието.

И не вярвай, че някой дори

не на сън, ами денем ме спира.

Тез мъже също имат жени,

дето готвят, перат и простират...

Не ревнувай когато заспиш,

че си спускам за други косите...

Аз съм тук и съм истинска - виж!

Но от делник и бит се преситих.

Не, не идвай след мене навън

и без туй тези нощи ме стягат.

Остави ми поне един приказен сън...

Остави! И върви да си лягаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bojenski (Иван Иванов)

Хареса ми тази правдивост и естественост! Едва ли тези думи биха успокоили мъж, защото се усеща неудовлетвореност, но това е живота! Приятни сънища!

2024-03-05T04:03:45+02:00
WNVEH (Мом)

То музата идва по различни поводи. Но по-добре е да е от положителни емоции. 🌝

2024-03-03T23:02:58+02:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Не е същото. Тогава съм била ядосана 🙂

2024-03-03T19:33:14+02:00
WNVEH (Мом)

Дали след толкова години еднообразието е същото? Актуално ли е още това стихотворение?

2024-03-03T12:38:34+02:00
maikata (Мая Тинчева)

Пестеливо обрисувано битие. Зад премерените думи фонтан от емоция. Харесвам неочаквания край. Поздравления.

2024-02-12T09:17:58+02:00