goredoly (Миглена Цветкова) goredoly (Миглена Цветкова)
18 410
Feb 23, 2013, 10:40 AM

Еднообразие

  Poetry
3.5K 9 32

Не ревнувай от тези мъже,

дето ми смъкват в очите небета,

че без туй всеки ден ме кове

с три пирона към теб битието.

 

И не вярвай, че някой дори

не на сън, ами денем ме спира.

Тез мъже също имат жени,

дето готвят, перат и простират...

 

Не ревнувай когато заспиш,

че си спускам за други косите...

Аз съм тук и съм истинска - виж!

Но от делник и бит се преситих.

 

Не, не идвай след мене навън

и без туй тези нощи ме стягат.

Остави ми поне един приказен сън...

Остави! И върви да си лягаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bojenski (Иван Иванов)
    bojenski (Иван Иванов)
    Хареса ми тази правдивост и естественост! Едва ли тези думи биха успокоили мъж, защото се усеща неудовлетвореност, но това е живота! Приятни сънища!
  • WNVEH (Мом)
    WNVEH (Мом)
    То музата идва по различни поводи. Но по-добре е да е от положителни емоции. 🌝
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Не е същото. Тогава съм била ядосана 🙂
  • WNVEH (Мом)
    WNVEH (Мом)
    Дали след толкова години еднообразието е същото? Актуално ли е още това стихотворение?
  • maikata (Мая Тинчева)
    maikata (Мая Тинчева)
    Пестеливо обрисувано битие. Зад премерените думи фонтан от емоция. Харесвам неочаквания край. Поздравления.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0