Feb 23, 2013, 10:40 AM

Еднообразие 

  Poetry
2505 9 33

Не ревнувай от тези мъже,

дето ми смъкват в очите небета,

че без туй всеки ден ме кове

с три пирона към теб битието.

 

И не вярвай, че някой дори

не на сън, ами денем ме спира.

Тез мъже също имат жени,

дето готвят, перат и простират...

 

Не ревнувай когато заспиш,

че си спускам за други косите...

Аз съм тук и съм истинска - виж!

Но от делник и бит се преситих.

 

Не, не идвай след мене навън

и без туй тези нощи ме стягат.

Остави ми поне един приказен сън...

Остави! И върви да си лягаш!

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??