Еднооките котки

10 июл. 2012 г., 12:00

Поэзия » Гражданская

500 0 3

Еднооките котки

Като неискан бумеранг се връщат дните

и цапат със обувки кални прага ми.

Описват ямите на Данте грижите

и в примката им мойто бивше Аз

загубва вярата в поетите и римите.

Едва крепя дома си – Робинзонов остров сам

сред земетръсите на битието свъсено,

но вече виждам как дими уютът му

от залеза пиян до изгрев късен.

Не съм добра актриса в роли,

животът ги навлича, без да знам.

Събличам рязко роклите им,

пред всички ви оставам гола

и истински ме реже болката

от всеки удар или упрек ням.

С душа във рани, от които капе драма,

между стените вия – а демоните слушат новините

и профилите ви мълчат. И не е странно,

че самотата е от край до край призвание.

Не мога да подам ръка на Някого.

Не чувам пулса и дъха му,

тъй яденето гасне и ароматите му

отиват в тъмното, и мракът ги потулва.

Най-топлото споделям с уличните котки,

когато след вечеря стопаните добавят

към своята всеядност хапки злоба

и струва им се, че пердетата ги пазят.

Излиза - с еднооките делим общ жребий -

да не говорим езика човешки,

който убива. Едното око ни стига.

Оставаме диви и истински

сред толкова много безочливи.

Жулли (Юлия Димитрова)

2012-07-11T22:19:50+03:00

Прочетох с интерес и харесах!
Поздравявам те!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-07-10T15:03:39+03:00

Почувствах и съпреживях...

Филм и роли,
със самоубийствено добри актьори...

Истински, по просека зад тежки завеси,
артистът е гол, без макиаж и доспехи...
kampanula (Татяна)

2012-07-10T12:10:46+03:00

Много силно почувствах самотата и отвращението ти от този лицемерен свят, Златина! Подкрепям. Поздрави!