Еднооките котки
Като неискан бумеранг се връщат дните
и цапат със обувки кални прага ми.
Описват ямите на Данте грижите
и в примката им мойто бивше Аз
загубва вярата в поетите и римите.
Едва крепя дома си – Робинзонов остров сам
сред земетръсите на битието свъсено,
но вече виждам как дими уютът му
от залеза пиян до изгрев късен.
Не съм добра актриса в роли,
животът ги навлича, без да знам. ...