15 сент. 2016 г., 17:57

Едва

941 0 1

Когато лъчите на изгрева             
Все още трепят пред мрака 
И ти си най сладко заспала
В леглото сама и прекрасна 

 

Тогава и само тогава 
Ще идвам в просъница тих
Ще те гледам засрамен едва
И ще те милвам- светая светих 

 

Едва ще докосвам косата ти
Едва без дъх ще те целуна 
Едва ще те помоля помни 
Дните на нашата приказка 

 

И щом зората се пукне 
През открехната врата 
На спомена горчивовкусен 
Ще си тръгна без звук и следа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДИВИЯТ КОН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...