Едва

Poesía » De amor

942 0 1

Когато лъчите на изгрева
Все още трепят пред мрака
И ти си най сладко заспала
В леглото сама и прекрасна

Тогава и само тогава
Ще идвам в просъница тих
Ще те гледам засрамен едва
И ще те милвам- светая светих

Едва ще докосвам косата ти
Едва без дъх ще те целуна
Едва ще те помоля помни
Дните на нашата приказка

И щом зората се пукне
През открехната врата
На спомена горчивовкусен
Ще си тръгна без звук и следа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0