15.09.2016 г., 17:57

Едва

937 0 1

Когато лъчите на изгрева             
Все още трепят пред мрака 
И ти си най сладко заспала
В леглото сама и прекрасна 

 

Тогава и само тогава 
Ще идвам в просъница тих
Ще те гледам засрамен едва
И ще те милвам- светая светих 

 

Едва ще докосвам косата ти
Едва без дъх ще те целуна 
Едва ще те помоля помни 
Дните на нашата приказка 

 

И щом зората се пукне 
През открехната врата 
На спомена горчивовкусен 
Ще си тръгна без звук и следа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...