Когато лъчите на изгрева
Все още трепят пред мрака
И ти си най сладко заспала
В леглото сама и прекрасна
Тогава и само тогава
Ще идвам в просъница тих
Ще те гледам засрамен едва
И ще те милвам- светая светих
Едва ще докосвам косата ти
Едва без дъх ще те целуна
Едва ще те помоля помни
Дните на нашата приказка
И щом зората се пукне
През открехната врата
На спомена горчивовкусен
Ще си тръгна без звук и следа
© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
