Когато лъчите на изгрева
Все още трепят пред мрака
И ти си най сладко заспала
В леглото сама и прекрасна
Тогава и само тогава
Ще идвам в просъница тих
Ще те гледам засрамен едва
И ще те милвам- светая светих
Едва ще докосвам косата ти
Едва без дъх ще те целуна
Едва ще те помоля помни
Дните на нашата приказка
И щом зората се пукне
През открехната врата
На спомена горчивовкусен
Ще си тръгна без звук и следа
© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
