2 янв. 2010 г., 20:56

Едва ли е прочела даже книга...

946 0 5

 

 

Едва ли е прочела даже книга,

например за уроците по мафия.

Но целите си тя така постига,

снишено и без гафове.

 

Оставя впечатление у хората,

че те решават, а пък тя помага,

че тя не е, а те са и опора 

и смело Бог на топа слага.

 

Подрежда вещо чуждите животи,

с презумпция, че дава, а пък взема.

Светът е пълен с идиоти,

как скучно ги превзема.

 

За тая нейна змийска гъвкавост,

сестра ù чак от Рая ù завижда!

А жаждата да властва не пресъхва -

дори когато спи, тя всичко вижда.

 

Намерила кармичната си ниша,

на себе си покланя се дълбоко.

Не вижда тя, разплата пред затишие

на портите ù спря и тропа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рот Блак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Bezzhichen, забравила съм, че съм го публикувала веднъж, това е единствената причина....не е проблем, нали?
  • Не е прочела нито книга,
    изкусно между хората лавира
    и полза винагиза себе си намира!

    Среща се често тази особа, за съжаление. Харесах написаното. ПОЗДРАВ!
  • Да..интересно! И аз познавам поне една такава! добре написано!
  • Очевидно и доста ясно... Пък и... ежедневно! Харесва ми категоричността! Много!

    Върнах се назад и видях с изненада същото стихотворение, но със заглавие "Надарена"("Цикъл "Тя" Галерия" в категория "Философска", от началото на 2009г.! Докато тук то е в категория "Друга". Какво е наложило второто публикуване,освен няколко ударения?
  • интересно.. поздрав

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...