10 сент. 2009 г., 12:33

Едва ли някога до мен ще спреш!?

1.2K 0 1

Ще спреш ли някога да тичаш?

Да вдигаш прах, от който на очите ми люти?

 

Нужно ти е време, може би?

 

Прескачаш обич, ласки, сладки устни,

за да тичаш, без да погледнеш край тебе дори.

Когато слънцето изгаря или леден дъжд вали,

не спираш пак да тичаш,

искаш времето да надбягаш, нали?

Не се обръщаш никога и не повтаряш

по стария си път да минеш ти,

а твойте крака са много бързи, мойте вече ги боли.

 

Опитвах се от все сърце да те догоня,

да бягам мъничко със теб, да дишам твоя дъх

и да се мокря, да ме изгаря слънчевият пек.

А твойте крака са много бързи,

не можех да те стигна и за миг,

докоснах те, но без да ме погледнеш,

изчезна незабавно твоят лик.

 

Едва ли някога до мен ще спреш!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...