10 сент. 2009 г., 12:33

Едва ли някога до мен ще спреш!?

1.2K 0 1

Ще спреш ли някога да тичаш?

Да вдигаш прах, от който на очите ми люти?

 

Нужно ти е време, може би?

 

Прескачаш обич, ласки, сладки устни,

за да тичаш, без да погледнеш край тебе дори.

Когато слънцето изгаря или леден дъжд вали,

не спираш пак да тичаш,

искаш времето да надбягаш, нали?

Не се обръщаш никога и не повтаряш

по стария си път да минеш ти,

а твойте крака са много бързи, мойте вече ги боли.

 

Опитвах се от все сърце да те догоня,

да бягам мъничко със теб, да дишам твоя дъх

и да се мокря, да ме изгаря слънчевият пек.

А твойте крака са много бързи,

не можех да те стигна и за миг,

докоснах те, но без да ме погледнеш,

изчезна незабавно твоят лик.

 

Едва ли някога до мен ще спреш!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...