Едва ли ще те питам просто - Как си? 
Дали съм в най-дълбокото на тебе 
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?... 
Или ще си в покоя на забравата,
когато ще съм шепот в съвестта ти,
промъкнал се във твоите представи
за тиха и уютна самота?... 
Не знам дали ръцете ми ще помнят 
кога са те докосвали в безвремие 
и още ли я има тази болка, 
причина за безброй стихотворения?... 
Едва ли ще се чудя със въпроси, 
а ти не отговаряй ако питам. 
Една любов щом мъка само носи 
не е притрябвала на никой... 

Стихопат. 
Danny Diester

20.12. 2021