29 сент. 2022 г., 07:44

Едва ли ще те питам...

771 1 1

Едва ли ще те питам просто - Как си? 
Дали съм в най-дълбокото на тебе 
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?... 
Или ще си в покоя на забравата,
когато ще съм шепот в съвестта ти,
промъкнал се във твоите представи
за тиха и уютна самота?... 
Не знам дали ръцете ми ще помнят 
кога са те докосвали в безвремие 
и още ли я има тази болка, 
причина за безброй стихотворения?... 
Едва ли ще се чудя със въпроси, 
а ти не отговаряй ако питам. 
Една любов щом мъка само носи 
не е притрябвала на никой... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

20.12. 2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...